Историята на Хелоуин

Обичаят, който ни пази от злото

В прехода между есента и зимата, изобилието и нищетата, животът и смъртта – Хелоуин е време за празненства и суеверия, които ни пазят от злото. Смята се, че началото си води от древния келтски празник на Самхайн, когато хората палят огньове и носят костюми, за да изгонят блуждаещите призраци.

 

 

През осми век, Папа Григорий ІІ определил 1 ноември като ден за почитане на всички светии и мъченици, като били включени някои от традициите на Самхайн. Вечерта преди това била позната като „Вси светии“, по-късно Хелоуин. Празникът става много известен по света, заради оригиналният си характер и вълнуващи обичаи.

 

 

Келтите, които са живели преди 2000 години в района на днешна Ирландия, Обединеното кралство и Северна Франция, празнували новата година на 1 ноември. Този ден бележи края на лятото и реколтата и началото на тъмната, студена зима, време на годината, което често се свързвало с човешката смърт. Te вярвали, че в нощта преди новата година, границата между световете на живите и мъртвите се отваря. В нощта на 31 октомври чествали Самхайн, вярвайки, че духовете на мъртвите се връщат на земята. Освен че причинявали неприятности и увреждали реколтата, келтите смятали, че присъствието на духовете, улеснява друидите (келтските свещеници) да правят прогнози за бъдещето. За хора, изцяло зависими от непредвидимата природа, тези вярвания били важен източник на сигурност и надежда по време на дългата, тъмна зима.

 

 

Днес празникът е много популярен и в България, въпреки че мнението на православната църква е неодобрително. Според нея той има повече общи неща с езическите практики и ритуали, отколкото с православната вяра, а най-големият проблем на този „псевдопразник“, както го нарича тя бил, че чрез него се изопачават основни идеи на християнството, като култа към починалите и учението за живота след смъртта.

 

 

Подобно на Хелоуин е кукерството (което се прави на първи януари), там присъстват същите атрибути – маски с рога и зловещо изражение, животински кожи и др., като целта е гонене на злото.

Автор: